Странджа
Странджа е разположена в източната част на историко-географската област Тракия. На север се простира до Бургаската низина, на североизток и изток до Черно море, на югозапад до Източнотракийската равнина. На северозапад се свързва с Бакаджиците (в района село Стефан Караджово) и Дервентските възвишения (в района на село Странджа). Дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 125 км, а ширината ѝ достига до 65 км. Общата площ на планината е около 10 000 км2, от които на българска територия са около 35%, а на турска — 65%.
Странджа е ниска планина. Релефът ѝ се характеризира с разлати ридове, ограничени от дълбоко всечени между тях речни долини. На наша територия се очертават два главни рида, ориентирани общо взето в посока запад-изток: южен Граничен с най-висока точка на българска територия връх Градище (709,6 м, 41°57′56″ с. ш. 27°29′23″ и. д.) и северен Босна (връх Папия, 502 м), от който на север се отделят ниски и хълмисти ридове — Каратепе, Росен баир, Медни рид и Китка (Узунджа баир). Между двете била, по долината на река Велека е разположена историко-географската област Хасекията. Южно от с.Белеврен, отново на турската граница, се издига в.Арабаджи баир (709.6 м; 42.0604 сш; 27.1935 ид). На юг на турска територия е главното (основно) било на планината ориентирано от северозапад на югоизток. В него се намира най-високият връх на планината – Голяма Махиада или Махиада (Mahya Dağ, Махя даг), висок 1031 м в частта Карамустафа баир. На югоизток височината му постепенно намалява и завършва с връх Каратепе (484 м). По цялото било на планината от северозапад на югоизток преминава участък от главният вододел на Балканският полуостров между водосборните басейни на Черно и Егейско море.
